Още първата ми среща с Амели Нотомб ме остави с доста противоречиви чувства. Това за мен беше историята на Плектруда в „Речник на собствените имена“ – малка книжка, която прочетох на един дъх в един безкрайно скучен ден. Макар на няколко пъти да се запитах какво по дяволите чета, на моменти намирах историята трогателна, на други – искрено се забавлявах. В крайна сметка авторката успя да ме спечели, в следствие на което още на следващия ден подхванах дебютния й роман, а именно „Хигиена на убиеца“
В „Хигиена на убиеца“ (изд. „Колибри“, 2005) щурата белгийска писателка ще ви срещне с осемдесет и три годишния Претекстат Так, автор на 22 романа и Нобелов лауреат. „Великият“ френски писател страда от рядко заболяване – рак на хрущялите, и му остават само 2 месеца живот. При тази новина журналисти от цял свят се стичат да го интервюират. След кратък разговор с първите четирима, противният старец ги изритва от дома си, тъй като не са запознати с творчеството му. Заядливият и противоречащ
си писател избягва да отговаря на въпросите на изтервюиращите го като използва всяка възможност да им покаже, че ги смята за прекалено глупави, за да го разберат.
„– Господин Так, да допуснем, че съм глупав и бавнозагряващ, не можете ли обаче да си представите, че зад мен стои бъдещият читател на тази статия, човек интелигентен и буден, който заслужава да разбере? И последният ви отговор ще го разочарова?
– Ако приемем, че такъв читател съществува и е толкова интелигентен и буден, той няма да се нуждае от обяснения.
– Не съм съгласен. И интелигентен човек има нужда от обяснения, когато е изправен пред нова и непозната мислъл.
– Откъде знаете, след като никога не сте били интелигентен?“
Петата журналистка, Нина, обаче ще успее да му направи впечатление, въпреки, че е жена. А Претекстат мрази жените. Младата журналистка е изчела всички романи на автора, включително и последния, незавършения, носещ заглавието „Хигиена на убиеца“. Тя не само ги е прочела, помни всичките им заглавия и броя на женските образи в тях, а и е забелязала в незавършения роман нещо, което никой досега не е видял, и е напът да разкрие ужасяващата му тайна.
Сред куп метафори, аналогии, игра на думи и извратени описания, Амели Нотомб успява да създаде една реална атмосфера и да вдъхне живот на героите си. Романът се състои основно от диалози, в които авторката изгражда пълнокръвен образ на един дебел старец с бяло, безкосместо лице, убеден в „добрините“, които върши. На фона на широкоскроената журналистка изпъкват изкривените представи на един болен мозък за жената, любовта, живота и смъртта.
Историята е изключително увлекателна и интригуваща, провокира читателя и да го кара да се замисли.
си писател избягва да отговаря на въпросите на изтервюиращите го като използва всяка възможност да им покаже, че ги смята за прекалено глупави, за да го разберат.
„– Господин Так, да допуснем, че съм глупав и бавнозагряващ, не можете ли обаче да си представите, че зад мен стои бъдещият читател на тази статия, човек интелигентен и буден, който заслужава да разбере? И последният ви отговор ще го разочарова?
– Ако приемем, че такъв читател съществува и е толкова интелигентен и буден, той няма да се нуждае от обяснения.
– Не съм съгласен. И интелигентен човек има нужда от обяснения, когато е изправен пред нова и непозната мислъл.
– Откъде знаете, след като никога не сте били интелигентен?“
Петата журналистка, Нина, обаче ще успее да му направи впечатление, въпреки, че е жена. А Претекстат мрази жените. Младата журналистка е изчела всички романи на автора, включително и последния, незавършения, носещ заглавието „Хигиена на убиеца“. Тя не само ги е прочела, помни всичките им заглавия и броя на женските образи в тях, а и е забелязала в незавършения роман нещо, което никой досега не е видял, и е напът да разкрие ужасяващата му тайна.
Сред куп метафори, аналогии, игра на думи и извратени описания, Амели Нотомб успява да създаде една реална атмосфера и да вдъхне живот на героите си. Романът се състои основно от диалози, в които авторката изгражда пълнокръвен образ на един дебел старец с бяло, безкосместо лице, убеден в „добрините“, които върши. На фона на широкоскроената журналистка изпъкват изкривените представи на един болен мозък за жената, любовта, живота и смъртта.
Историята е изключително увлекателна и интригуваща, провокира читателя и да го кара да се замисли.
– Дени
Няма коментари:
Публикуване на коментар