„Балада за Георг Хених” от Виктор Пасков – победата на човешкия дух над тленното и дребнавото

„Балада за Георг Хених”- разказ за един свят на болка, мъка и жестокост, видян през погледа на малкия цар Виктор. Свят на пияници и злобни съседи с куче, в който човекът копнее за бюфет, с който да демонстрира превъзходството си над околните; свят, в който хората, затънали в бедност и нищета, са загубили вярата си в доброто.

Действието се развива в София, още ненапълно възстановила се от войната, време на масова бедност. В началото основни смислови опозиции са материалното (бюфет) и духовното (цигулка). С напредването на историята обаче идеята се задълбочава чрез преплитане на социални и лични фактори.

Бюфетът, като символ на материалното, стои в центъра на творбата. Той се превръща в единственото нещо, от което майката на малкия Виктор се интересува, но и в нейния начин да си възвърне достойнството и социалното положение. Превръща се в нещото, заради което един велик музикант зарязва своя инструмент и започва неуморно да работи над дърводелския тезгях. На този копнеж към материалното Пасков противопоставя  образа на Георг Хених, стария майстор на цигулки, прекарващ последните години от живота си във вмирисаното мазе, изоставен и самотен. Старецът, обърнал гръб на света, посвещава малкото останали дни от живота си на създаването на последния си шедьовър, неговата виола д’аморе, с единствената цел да я вземе със себе си на небето като дар за Господ.

В лицето на Хених, представен като светец, се виждат бедността и нищета, но и вярата в доброто и в Бог. Бедност, бедност, бедност. Но какво всъщност е бедността? Дядо Георги, за когото единственото важно нещо в последните моменти на живота му е да завърши цигулката си за Господ, ли е бедният, или неговите ученици, които не се лишават от нищо, но и не искат да помогнат на своя учител, без когото не биха се осъществили като майстори на цигулки? Дядо Георги ли е бедният, или всички онези дребни хорица, празнуващи завършения бюфет, пиещи и веселящи се?

Прекрасна, удивителна, майсторски написана, изключително дълбока и поетична, „Балада за Георг Хених”(изд. „Сиела“, 2017) е книга , която всеки трябва да прочете. Макар да е едва 200 странички, в нея Виктор Пасков побира толкова много истини за живота, толкова чувства, болка, емоция. Уникално тъжна, истинска и човешка, тя може да хваща за гърлото, да разтърсва, да задушава, но в същото време тя връща вярата в човека, помага му да разбере какво значи да бъдеш наистина беден и го кара да си зададе въпроса какъв човек е той.

„Свещено, свещено, свещено е изкуството което бе, което е и което ще бъде! Алелуя!”

                           - Дени